Детският глас се променя с растежа на ларинкса, дихателната система и начина, по който детето използва гласа си. Височината, силата и тембърът се различават между децата и се изменят постепенно, а по-осезаема промяна настъпва през пубертета.
Кога гласът заслужава внимание?
Еднократната дрезгавост при настинка или след продължително викане често е временна. Оценка е нужна, когато промяната се задържа, повтаря се или пречи на детето да общува. Признаци могат да бъдат:
- постоянно дрезгав, напрегнат, слаб или прекалено въздушен глас;
- необичайно висока или ниска сила и височина за ситуацията;
- умора, болка или усилие при говорене;
- честа загуба на глас или необходимост детето да прочиства гърлото си;
- отказ от говорене, пеене или участие заради гласа.
Как се оценява детският глас?
Промяната в гласа може да има функционална, възпалителна, структурна, неврологична или друга причина. Затова гласовото нарушение се оценява съвместно: лекарят, обикновено УНГ специалист, преглежда ларинкса, а логопедът оценява качеството, силата, височината, издръжливостта и начина на използване на гласа.
Гласова терапия не трябва да започва „на сляпо“, без да е изяснено състоянието на гласните гънки.
Как да пазим гласа в ежедневието?
- осигурявайте редовен прием на вода;
- намалете фоновия шум, за да не се налага детето да го надвиква;
- правете спокойни паузи след продължително говорене, викане или пеене;
- възрастните да дават модел с умерена сила, вместо постоянно да напомнят „по-тихо“;
- не насърчавайте шепнене или произволни гласови упражнения при дрезгавост.
Подходът към детския глас зависи от причината, възрастта и ежедневните нужди. Целта е гласът да бъде удобен, устойчив и достатъчен за общуването, а не да звучи по един предварително зададен начин.
Източници
Полезна информация
