Има ли връзка между тревожност и заекване ?

При работата с деца със заекване, често наблюдавам как тревожността и нарушената речева плавност се преплитат в един затворен кръг, който може да бъде особено труден за прекъсване без професионална помощ.

Заекването е сложно речево нарушение, което засяга не само говора, но и емоционалното състояние на човека. Когато детето започне да осъзнава своите затруднения в речта, това често води до повишена тревожност в ситуации, изискващи говорене. От своя страна, тази тревожност може да засили симптомите на заекване, създавайки порочен кръг.

При много от децата, които посещават логопедичния ми кабинет, забелязвам как тревожността се проявява още преди да започнат да говорят. Това може да се изрази чрез физически симптоми като изпотяване, учестено сърцебиене или стомашен дискомфорт. Някои деца се притесняват от определени звукове или думи, което води до избягване на речеви ситуации.

Важно е родителите да разберат, че заекването не е просто навик или резултат от нервност. То е неврологично състояние, което може да се влоши под влияние на стрес и тревожност. Когато детето се притеснява за своето говорене, мускулното напрежение се увеличава, дишането става по-повърхностно, а това допълнително затруднява плавността на речта.

В моята практика използвам цялостен подход към терапията, който включва техники за подобряване както на речевата плавност, така и на емоционалното състояние. Работя с децата върху дихателни упражнения, техники за релаксация и постепенно излагане на речеви ситуации в защитена среда.

Родителите играят ключова роля в този процес. Създаването на спокойна домашна атмосфера, където детето не чувства натиск да говори перфектно, е от съществено значение. Препоръчвам на родителите да отделят специално време за спокойни разговори с детето, без бързане и прекъсване.

Интересен аспект от връзката между заекването и тревожността е, че те често се проявяват различно в различните среди. Например, дете може да говори почти без заекване вкъщи, но да изпитва значителни затруднения в училище. Това показва колко важна е работата върху емоционалната устойчивост в различни социални ситуации.

Също така е важно да се отбележи, че всяко дете реагира различно на стреса и тревожността. Някои деца може да станат мълчаливи и затворени, докато други може да развият компенсаторни механизми като бързо говорене или замяна на трудни думи с по-лесни. Задачата на логопеда е да разпознае тези индивидуални особености и да адаптира терапевтичния подход спрямо тях.

За родителите е важно да знаят, че работата с логопед не е фокусирана само върху техниките за плавна реч. Голяма част от терапията е насочена към изграждане на емоционална устойчивост и позитивно отношение към общуването. Това включва работа върху самооценката, социалните умения и способността за справяне със стресови ситуации.

Изследванията показват, че ранната интервенция при заекване, която включва управление на тревожността, води до по-добри дългосрочни резултати. Затова насърчавам родителите да потърсят помощ от логопед още при първите признаци на нарушена речева плавност, особено ако забележат признаци на тревожност у детето си.

Разбирането на връзката между заекването и тревожността е от първостепенно значение за ефективната терапия. Като логопед виждам, че най-добри резултати се постигат, когато работим едновременно върху подобряването на речевата плавност и намаляването на тревожността, с активното участие на родителите в този процес.