Логопедичен речник

Аграматизъм е нарушение в граматичната структура на речта, което се характеризира с неправилна употреба на граматичните форми и конструкции на езика.

Аграфията е нарушение, свързано с неспособността да се пише, въпреки запазените двигателни умения и нормалното ниво на интелигентност. Това състояние може да варира от пълна невъзможност за писане до трудности при спелуване, формиране на букви или съставяне на смислени изречения. Аграфията може да се появи самостоятелно или като част от по-широк спектър от езикови нарушения. Тя засяга не само ръкописното писане, но и способността за писане на клавиатура или други форми на писмена комуникация.

Адаптивната комуникация е специализиран подход, който използва алтернативни методи (като жестове, символи или технологични устройства) за подпомагане на общуването при деца с комуникативни затруднения. Тя има за цел да даде глас на всяко дете, независимо от неговите ограничения, позволявайки му да изразява своите нужди, мисли и чувства ефективно.

Акалкулията е специфично нарушение на способността за извършване на математически операции и разбиране на числови понятия. Това състояние се характеризира със значителни трудности при извършването на основни аритметични действия, разпознаването на математически символи и разбирането на количествени отношения. Акалкулията може да се прояви самостоятелно или като част от по-широк спектър от учебни затруднения. Тя не е свързана с общата интелигентност и може да засегне деца с нормално или дори високо ниво на интелектуално развитие в други области.

Акустиката е наука, която изучава свойствата на звука, включително неговото възприемане, разпространение и въздействие върху човешкия слух. В логопедията, разбирането на акустиката помага при диагностиката и терапията на речеви и слухови нарушения, като позволява на специалистите да анализират и модифицират звуковите характеристики на речта за по-ефективна комуникация.

Липса или недоразвитие на езиково-речевата функция, в резултат на забавено развитие в речевите зони на кората при запазен слух и първично съхранен интелект

Алексията е специфично нарушение на четенето, при което човек губи способността си да разбира писмен текст, въпреки че зрението му е нормално. Това състояние обикновено е резултат от мозъчно увреждане и може да засегне хора, които преди това са имали нормални умения за четене. Алексията може да варира по тежест – от леки затруднения при разпознаването на определени букви или думи до пълна невъзможност за четене.

Амимията представлява нарушение в способността за изразяване на емоции чрез лицеви движения и мимики. Това състояние засяга невербалната комуникация на детето и може да затрудни социалното му общуване с връстници и възрастни. При амимия лицевите мускули са напълно здрави, но мозъкът среща трудност при изпращането на сигнали към тях.

Анамнезата е важен първоначален етап от логопедичното обследване, при който специалистът събира подробна информация за историята на речевото и езиковото развитие на детето. Този процес включва разговор с родителите или настойниците, за да се установят фактори като ранно детско развитие, фамилна обремененост, прекарани заболявания и други ключови аспекти, които могат да повлияят на комуникативните умения на детето.

Анартрията е тежко речево нарушение, характеризиращо се с пълна или почти пълна загуба на способността за артикулиране на речта. Това състояние е резултат от увреждане на нервните пътища, които контролират мускулите, участващи в говора. При анартрия разбирането на езика и способността за формиране на мисли остават непокътнати, но пациентът не може да произвежда разбираема реч поради липса на контрол над говорния апарат.

Изпреварване движението на мисълта определено действие може да бъде извършено преди появата на очаквания сигнал. Това е особено ясно при четенето или разчитането на музикална партитура, когато четящият ОТГАТВА това, което ще последва.

Детската говорна апраксия е неврологично нарушение, което засяга способността на детето да планира и изпълнява прецизни движения, необходими за произвеждане на реч. При това състояние мозъкът има затруднения да изпраща правилните сигнали към артикулационните органи, което води до трудности при произнасянето на звукове, срички и думи.

Атипичният аутизъм е състояние от аутистичния спектър, което се характеризира с някои, но не всички, симптоми на класическия аутизъм. Този термин се използва, когато детето проявява само част от типичните за аутизма поведения или когато симптомите се появяват по-късно от обичайното. Атипичният аутизъм може да варира значително по своите прояви и тежест, което прави всеки случай уникален.

Аудиограмата е графично представяне на слуховите способности на човек, получено в резултат на аудиометрично изследване. Тя показва най-тихите звуци, които човек може да чуе при различни честоти, измерени в децибели. Аудиограмата е основен инструмент за диагностициране на слухови нарушения и определяне на тяхната тежест, използван от аудиолози и отоларинголози.

Аудиологията е научна и клинична дисциплина, която се занимава с изучаването на слуха, равновесието и свързаните с тях нарушения. Тя обхваща диагностиката, лечението и рехабилитацията на слухови и вестибуларни проблеми при хора от всички възрасти. Аудиолозите са специалисти, които извършват слухови изследвания, предписват и настройват слухови апарати, и работят за подобряване качеството на живот на хората със слухови нарушения.

Аутизмът, или разстройството от аутистичния спектър (РАС), е комплексно неврологично състояние, което влияе върху комуникацията, социалното взаимодействие и поведението на детето. То се проявява в ранното детство и се характеризира с широк спектър от симптоми и степени на изразеност. Децата с аутизъм често имат трудности в разбирането на социалните сигнали, могат да проявяват повтарящи се поведения и да имат специфични интереси.

Афазията при деца е нарушение на езиковите способности, причинено от увреждане на мозъка. То засяга способността на детето да разбира или произвежда реч, а понякога и уменията за четене и писане. Детската афазия може да възникне в резултат на различни фактори, включително мозъчна травма, инсулт или неврологични заболявания. За разлика от вродените езикови нарушения, афазията се появява след период на нормално езиково развитие.

Афонията е състояние, при което човек губи способността си да произвежда глас. Това не е просто пресипнал глас, а пълна загуба на гласа. Афонията може да бъде временна или постоянна и засяга както възрастни, така и деца.

неправилно формиране на фразата, като следствие на нарушеното речево внимание, гласови промени и бърз темп на говорене

Брадилалията е нарушение на темпа на речта, характеризиращо се с патологично забавено говорене, което може да затрудни разбирането и ефективната комуникация. Това състояние често се съпровожда от забавени движения и мисловни процеси, и може да бъде симптом на неврологични проблеми или да се появи като самостоятелно нарушение, изискващо специализирана логопедична терапия за подобряване на темпото и ритъма на речта.

Брадифазията е нарушение на речта, характеризиращо се с анормално забавен темп на говорене. При това състояние, детето говори значително по-бавно от нормалното, често с дълги паузи между думите или фразите. Брадифазията може да бъде симптом на различни неврологични състояния или да се появи самостоятелно. Това нарушение може да повлияе значително на социалното взаимодействие и комуникативната ефективност на детето.

Вербалната апраксия, известна още като апраксия на речта, е неврологично нарушение, което засяга способността на детето да планира и изпълнява движенията, необходими за говорене. При това състояние мозъкът има трудности да изпраща правилните сигнали към органите на речта (устни, език, челюст), въпреки че мускулите сами по себе си функционират нормално. Това води до затруднения в произнасянето на звукове, срички и думи, което може значително да повлияе на разбираемостта на речта.

Вербалната диспраксия, известна още като детска апраксия на речта, е неврологично речево разстройство, при което децата имат трудности с планирането и изпълнението на движенията, необходими за говор. Това състояние засяга способността на мозъка да координира прецизните движения на устните, езика, челюстта и небцето, необходими за ясна артикулация. Децата с вербална диспраксия често разбират езика добре, но изпитват значителни затруднения при произнасянето на звукове, срички и думи.

Вербалната парафазия е речево нарушение, при което човек неволно заменя една дума с друга, свързана по смисъл или звучене. Това състояние се характеризира с трудности при извличането на точната дума от паметта, водещи до употребата на неправилни, но често семантично или фонологично свързани думи. Вербалната парафазия може да се наблюдава при различни неврологични състояния, включително афазия, и може значително да повлияе на комуникативната ефективност на детето.

Вокалният тик е непроизволно, повтарящо се издаване на звуци или думи, което се появява внезапно и често без видима причина. Този тип тик е част от по-широката категория на тиковите разстройства и може да варира от прости звуци като прочистване на гърлото или подсмърчане до по-сложни вокализации или дори произнасяне на цели думи или фрази.

Вокализацията представлява произвеждането на гласови звукове, които предхождат същинската реч. Това е един от първите начини, по които бебетата и малките деца експериментират със своя глас и започват да комуникират с околния свят.

Гласовите нарушения са състояния, които засягат производството на глас, променяйки неговото качество, височина или сила. Те могат да се проявят като дрезгавост, прекалено тих или силен глас, нестабилна височина или други необичайни характеристики на гласа. Гласовите нарушения могат да възникнат поради различни причини, включително физиологични проблеми, неправилна употреба на гласа или емоционални фактори, и могат значително да повлияят на комуникативните способности на детето.

Глосолалията е специфично речево явление, характеризиращо се с произнасяне на неразбираеми звукови комбинации, които наподобяват реч, но нямат смислово значение. Този феномен може да се наблюдава както при деца в процеса на езиково развитие, така и при възрастни в определени ситуации.

Глоталните съгласни са специфичен вид звукове в речта, които се произвеждат чрез движение на гласните струни в гърлото (глотиса). В българския език глоталната преградна съгласна се среща като вариант на произношението на буквата "х" в някои думи. Тези звукове играят важна роля в развитието на речта и могат да бъдат предизвикателство за някои деца при усвояването на правилното произношение.

Глоталните съгласни са специфичен тип звукове в речта, които се образуват чрез движение на гласните струни. В българския език глоталната съгласна е представена от звука "х". При произнасянето на глотални съгласни, въздушната струя се прекъсва или модифицира на ниво глотис (гласна цепка). Тези звукове играят важна роля в речевото развитие на децата и могат да представляват предизвикателство при усвояването на правилното произношение.

Разширение в горния край на трахеята, където се извършва фонацията с помощта на гласилките. Представлява кутия от хрущяли, свързани помежду си с сухожилия и мускули

Дизартрията е моторно говорно нарушение, причинено от неврологични проблеми, които засягат мускулите, участващи в производството на реч. При това състояние, децата имат трудности с контрола и координацията на мускулите на устата, езика, гласните струни и дихателната система. Това води до неясна, забавена или трудно разбираема реч, въпреки че езиковите умения и разбирането обикновено остават незасегнати.

Дизартрофонията е сложно речево нарушение, характеризиращо се с проблеми в артикулацията на звуковете и контрола на гласа. То се дължи на неврологични увреждания, засягащи мускулите, участващи в говора. Децата с дизартрофония могат да имат трудности с произношението, контрола на дишането по време на говор, както и с модулацията на височината и силата на гласа. Това състояние може да варира от леко до тежко и често изисква комплексен подход в терапията.

Дисграфията е специфично нарушение на писането, което се характеризира със значителни трудности при формирането на букви и думи, въпреки адекватното обучение и нормалното интелектуално развитие. Това състояние засяга способността на детето да пише четливо, последователно и с правилна скорост. Дисграфията може да се прояви самостоятелно или в комбинация с други нарушения на ученето. Тя влияе не само върху академичните постижения, но и върху самооценката и емоционалното благосъстояние на детето.

Специфично нарушение в ученето, което засяга способността на детето да разбира, запаметява и работи с числа и математически концепции.

Нарушение в произношението на един или повече звукове, без да са налице органични увреждания на говорния апарат. Това състояние се характеризира с неправилно учленяване на звуковете, което може да се изрази в тяхното пропускане, заместване или изкривяване.

Дислексията е специфично нарушение на ученето, което засяга способността за четене и писане. То се характеризира с трудности в разпознаването на думи, декодирането на текст и правописа, въпреки нормалното ниво на интелигентност и адекватното обучение. Дислексията не е свързана с липса на мотивация или зрителни проблеми, а по-скоро с различия в начина, по който мозъкът обработва езиковата информация. Тя е доживотно състояние, но с правилна подкрепа и стратегии, децата с дислексия могат да постигнат значителен напредък в четенето и писането.

Дисортографията е специфично нарушение на писмената реч, при което детето изпитва затруднения при овладяването и прилагането на правописните правила. Това състояние се характеризира с допускане на множество правописни грешки, въпреки нормалното интелектуално развитие и адекватното обучение.

Диспневмията е нарушение на координацията между дишането и говора, което води до затруднения в управлението на въздушния поток по време на речта. Това състояние се характеризира с неправилно дишане при говорене, което може да доведе до прекъсвания в речта, промени в силата и качеството на гласа, и в някои случаи - до чувство на задух. Диспневмията може да повлияе значително на плавността и разбираемостта на речта при децата.

Дисфагията е нарушение на преглъщането, което се характеризира с трудности при придвижването на храна или течности от устата към стомаха. Това състояние може да засегне всички възрастови групи, включително и деца. Дисфагията може да бъде причинена от различни фактори, включително неврологични проблеми, мускулна слабост или структурни аномалии. Тя може да доведе до недохранване, дехидратация и респираторни усложнения, ако не бъде правилно диагностицирана и лекувана.

Дисфлуентността е термин, който описва нарушения в плавността на речта. Това явление се характеризира с прекъсвания в нормалния поток на говора, като повторения на звуци, срички или думи, удължаване на звуци или блокажи по време на речта. Дисфлуентността може да се прояви както при деца в процеса на езиково развитие, така и при възрастни, и в някои случаи може да бъде симптом на по-сериозно речево нарушение като заекване.

Дисфонията е медицински термин, който описва нарушение на гласа, характеризиращо се с промяна в неговото качество, височина или сила. При децата, това състояние може да се прояви като дрезгавост, пресипналост, или необичайно висок или нисък глас. Дисфонията може да бъде причинена от различни фактори, включително прекомерна употреба на гласа, инфекции или структурни аномалии на гласовите струни.

Експресивният език се отнася до способността на човек да изразява мисли, идеи, желания и чувства чрез говор, писане или жестове. Това е начинът, по който изпращаме съобщения към другите. Като логопед, често обяснявам на родителите, че експресивният език е изходящата част на комуникацията.

Елективният мутизъм е сложно състояние, при което детето е способно да говори и разбира езика, но не общува вербално в определени социални ситуации, въпреки че може да говори свободно в други. Това състояние обикновено се проявява в ранна детска възраст и често е свързано с високи нива на тревожност и социална фобия. Елективният мутизъм не е резултат от съзнателен избор на детето да мълчи, а по-скоро е несъзнателна реакция на силен емоционален дискомфорт.

Ехолалията е форма на речево поведение, при което детето повтаря думи, фрази или звукове, които е чуло от други хора или от медии като телевизия или радио. Тя може да бъде незабавна (повторение веднага след чуването) или отложена (повторение след известно време). Докато ехолалията е нормална част от ранното езиково развитие при малките деца, персистирането ѝ в по-късна възраст може да бъде признак на нарушения в развитието, като аутизъм или други комуникативни разстройства.

заекването е сложно нарушение, което засяга не само речта, но и емоционалното състояние и социалните взаимодействия на детето.

Особена форма на заекване, при която детето предварително очаква затруднение при определени звукове или думи и реагира със страх от тях. Това води до появата на блокажи или повторения още преди действителното произнасяне на ТРУДНАТА дума. Този феномен създава допълнително напрежение в говора и може да засили заекването.

Интонацията е музиката на езика. Тя е ритъмът и мелодията в речта ни, които придават допълнителен смисъл на думите. Чрез интонацията ние изразяваме емоции, подчертаваме важна информация и разграничаваме различни видове изречения. За децата овладяването на правилната интонация е ключов елемент в развитието на комуникативните умения.

Клътърингът, известен още като запъване, е нарушение на плавността на речта, характеризиращо се с бърз и неравномерен темп на говорене, съчетан с нарушения в ритъма и организацията на изказа. За разлика от заекването, при клътъринга липсва осъзнатост за проблема и няма страх от говорене. Това състояние може да включва пропускане на срички, смесване на думи и неясна артикулация. Клътърингът може да повлияе значително на разбираемостта на речта и ефективността на комуникацията.

Коартикулацията е естествен процес в речта, при който произнасянето на един звук се влияе от съседните звукове в думата или фразата. Това е начинът, по който нашите артикулационни органи (устни, език, челюст) се подготвят за следващия звук, докато все още произнасят текущия. Коартикулацията е важна за плавността и естествеността на речта и играе ключова роля в развитието на говорните умения при децата.

Копролалията е рядко, но сериозно речево нарушение, характеризиращо се с неконтролируемо и повтарящо се използване на неприлични думи или фрази. Това състояние най-често се свързва със синдрома на Турет, въпреки че може да се прояви и при други неврологични или психиатрични разстройства. Копролалията не е резултат от лошо възпитание или съзнателен избор, а е следствие от неврологични процеси, които детето не може да контролира. Тя може да окаже значително влияние върху социалния живот и емоционалното благосъстояние на детето.

Лабиалните съгласни, известни още като устнени съгласни, са звукове, които се произнасят с участието на устните. В българския език това са звуковете "п", "б", "м" и "в". Тези звукове са сред първите, които бебетата започват да произнасят, тъй като движението на устните е лесно забележимо и подражаемо.

Латерализацията е процес на развитие, при който едната страна на мозъка поема водеща роля в контрола на определени функции, включително речта и езика. Най-често лявото полукълбо на мозъка е доминантно за езиковите функции при повечето хора. Този процес е ключов за нормалното речево и езиково развитие на детето и може да влияе върху редица умения, свързани с комуникацията, четенето и писането.

Лепетната реч е етап от нормалното речево развитие на бебетата, който обикновено се наблюдава между 4 и 10-месечна възраст. Тя се характеризира с произвеждането на повтарящи се срички, често съдържащи съгласна и гласна, като ба-ба, ма-ма или да-да. Лепетната реч е важна стъпка в подготовката за същинската реч, тъй като помага на бебето да практикува контрола върху гласовите си струни и артикулационните органи. Този етап е универсален за всички езици и култури.

Литералната парафазия е вид речево нарушение, при което човек неволно заменя един звук с друг в думата, която се опитва да произнесе. Това води до произвеждане на несъществуващи думи, които обаче често запазват сходна структура с целевата дума. Литералната парафазия се различава от вербалната парафазия, при която се заменят цели думи. Това състояние може да се наблюдава при различни неврологични нарушения, включително афазия, и може да повлияе значително на разбираемостта на речта.

Логореята е състояние, характеризиращо се с прекомерно и често неконтролируемо говорене. При деца, това може да се прояви като непрекъснат поток от реч, който често е несвързан, повтарящ се или извън контекста на ситуацията. Логореята не е просто БЪБРИВОСТ, а може да бъде симптом на различни неврологични или психологически състояния. Това нарушение може да повлияе значително на социалните взаимодействия и комуникативната ефективност на детето.

нарушени са всички равнища на езика, (фонетично, морфологично и т.н.), единствено запазена е семантиката , която е свързана с мисълта. Нарушено е езиково кодиране

Назалните съгласни са специфична група звукове в речта, при чието произнасяне въздушната струя преминава едновременно през устната и носната кухина. В българския език назалните съгласни са "м" и "н". Тези звукове играят важна роля в развитието на речта и правилното им произнасяне е съществено за ясна и разбираема комуникация.

засилва се след двигателна възбуда, физическа или психическа преумора.

появява се след преживяна психотравма на фона на добро общо и психомоторно развитие.

Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е психично състояние, характеризиращо се с повтарящи се, натрапчиви мисли (обсесии) и повторяеми поведения или ментални действия (компулсии). Въпреки че ОКР не е пряко свързано с речта, то може да повлияе значително на комуникативните умения и социалното взаимодействие на децата. В контекста на логопедичната практика, ОКР може да се прояви чрез повтарящи се речеви модели, затруднения в изразяването или социалната комуникация.

Ортофонията е наука, която изучава правилното произношение на звуковете в речта. Тя се занимава с коригиране на говорни дефекти и подобряване на артикулацията. В контекста на детското развитие, ортофонията играе ключова роля за формирането на ясна и разбираема реч.

Палаталните или небните съгласни са група звукове в речта, при чието произнасяне средната част на езика се повдига и докосва твърдото небце (палатума). В българския език палаталните съгласни включват звуковете "й", меко "л", както и омекотените варианти на някои съгласни като "н", "к", "г". Тези звукове придават мекота и плавност на речта и са важна част от фонетичната система на езика ни.

Палилалията е речево нарушение, характеризиращо се с непреднамерено повторение на собствените думи, фрази или изречения на говорещия. Тези повторения обикновено се случват непосредствено след първоначалното произнасяне и могат да се повтарят многократно, често с нарастваща скорост и намаляващ интензитет. Палилалията може да се наблюдава както при деца, така и при възрастни, и често е свързана с различни неврологични състояния.

Паралалията е речево нарушение, при което детето заменя един звук с друг по време на говорене. Това не е просто грешка в произношението, а постоянна и систематична замяна на определени звукове. Паралалията може да засегне както съгласни, така и гласни звукове, и често се среща при деца с проблеми в езиковото развитие.

Парафазията е речево нарушение, при което човек заменя думи или звукове с други, които не са предвидени. Това може да се прояви като използване на грешна дума, смесване на звукове в дума или създаване на несъществуващи думи. Парафазията често се среща при деца с определени езикови нарушения или неврологични състояния.

Персеверацията е повтарящо се поведение или мисъл, при което човек продължава да повтаря определено действие, дума или идея, дори когато стимулът, който го е предизвикал, вече не е наличен или ситуацията изисква промяна. В контекста на речта и езика, персеверацията може да се прояви като многократно повтаряне на една и съща дума или фраза, или като трудност при преминаване от една тема на разговор към друга.

патологически ускорен темп на речта от неспазматичен тип

Праксисът е способността на мозъка да планира, организира и изпълнява последователност от непознати и доброволни движения. В контекста на речта и езика, праксисът се отнася специфично до способността за планиране и изпълнение на сложните двигателни движения, необходими за произвеждане на реч. Това умение е от ключово значение за ясната и разбираема артикулация, както и за плавността на речта.

Прозопагнозията, известна още като лицева слепота, е неврологично състояние, при което човек изпитва значителни трудности при разпознаването на лица. Това нарушение може да варира от леки затруднения при разпознаването на непознати лица до невъзможност за разпознаване дори на близки хора или собственото отражение. Прозопагнозията може да бъде вродена или придобита в резултат на мозъчна травма, и въпреки че не влияе пряко върху речта, тя може да окаже значително въздействие върху социалното взаимодействие и комуникацията.

Психогенното заекване е специфична форма на заекване, която се появява внезапно след силно емоционално преживяване или травматично събитие. За разлика от развитийното заекване, което обикновено започва в ранна детска възраст, психогенното заекване може да се прояви във всяка възраст и е пряко свързано с психологическото състояние на детето.

Ринолалията е нарушение на речта, характеризиращо се с промяна в резонанса на гласа поради неправилно функциониране на носната кухина. Това състояние може да се прояви като прекомерна назалност (хиперназалност) или недостатъчна назалност (хипоназалност) в речта. Ринолалията може да бъде вродена, например при цепнатина на небцето, или придобита вследствие на травми или заболявания. Тя влияе не само върху качеството на гласа, но и върху артикулацията и разбираемостта на речта.

Селективният мутизъм е комплексно тревожно разстройство, при което детето е способно да говори и общува свободно в определени ситуации (обикновено у дома), но изпитва постоянна невъзможност да говори в други социални контексти (най-често в училище). Това не е резултат от съзнателен избор или непослушание, а е свързано с интензивна тревожност и страх от социални ситуации. Селективният мутизъм може значително да повлияе на социалното и образователното развитие на детето.

Семантично-прагматичното разстройство е комплексно нарушение на комуникацията, което засяга способността на детето да разбира и използва езика в социален контекст. То се характеризира с трудности в разбирането на значението на думите и изразите (семантичен аспект), както и в използването на езика по подходящ начин в различни социални ситуации (прагматичен аспект). Децата с това разстройство често имат добре развити речеви умения, но изпитват значителни затруднения в ефективната комуникация и социалното взаимодействие.

Сензорната алалия е сериозно нарушение на речевото развитие, при което детето има значителни трудности в разбирането на говоримия език, въпреки нормалния слух. Това състояние се характеризира с невъзможност или силно затруднение при възприемането и обработката на речевите звукове, което води до закъснение или липса на развитие на разбирането на речта и говоренето. Сензорната алалия засяга предимно входящата (рецептивната) страна на езика.

Сензорната интеграция е неврологичен процес, при който нашият мозък организира и интерпретира информацията, получена от всички наши сетива. Това включва не само петте основни сетива (зрение, слух, вкус, обоняние и допир), но също така и усещането за движение (вестибуларна система) и положението на тялото в пространството (проприоцепция). Ефективната сензорна интеграция е от ключово значение за развитието на речта, езика и комуникативните умения при децата.

Синдромът на Аспергер е състояние от аутистичния спектър, характеризиращо се с трудности в социалното взаимодействие и комуникацията, съчетани с ограничени и повтарящи се модели на поведение и интереси. За разлика от класическия аутизъм, при синдрома на Аспергер няма значително забавяне в езиковото и когнитивното развитие. Хората с това състояние често имат нормално до високо ниво на интелигентност и могат да развият задълбочени познания в специфични области на интерес.

Структура от междинния мозък, която участва в преработката на сетивна информация, с изключение на обунянието

Тахилалията е нарушение на речта, характеризиращо се с прекомерно бърз темп на говорене. При този проблем, думите се изговарят толкова бързо, че често се сливат или изпускат, което прави речта трудна за разбиране. Тахилалията може да засегне не само скоростта на говорене, но и организацията на мислите и способността за ясно изразяване.

Тахифазията е речево нарушение, характеризиращо се с ускорен темп на говорене, съчетан с нарушения в езиковата организация и мисловния процес. За разлика от тахилалията, която засяга предимно скоростта на речта, тахифазията влияе и върху съдържанието на изказа. Лицата с тахифазия често говорят бързо и несвързано, прескачайки от тема на тема, което може да затрудни разбирането им от околните.

Треморът представлява неволево, ритмично треперене на гласа, което може да засегне както децата, така и възрастните. Това състояние се проявява като колебание в гласа по време на говор и често е свързано с нестабилност в работата на гласовите струни. При децата треморът може да повлияе на самочувствието им и да създаде притеснения в общуването.

Финната моторика представлява способността за извършване на прецизни движения с пръстите и дланите. Тя е в основата на много ежедневни дейности като писане, рисуване, закопчаване на копчета и връзване на връзки. При децата развитието на финната моторика върви ръка за ръка с говорното развитие, тъй като двете умения споделят общи мозъчни области.

Фонацията е процесът на произвеждане на глас чрез вибрация на гласните струни. Това е основен компонент на говора, който позволява образуването на звучни съгласни и гласни звукове. Фонацията е ключова за ясната и изразителна реч, като играе важна роля в комуникативното развитие на детето.

Фонологичното разстройство е нарушение на речта, при което детето изпитва трудности в разпознаването и използването на звуковата система на езика. Това води до системни грешки в произношението, които могат да направят речта трудна за разбиране. За разлика от артикулационните нарушения, които засягат отделни звукове, фонологичното разстройство влияе върху цели групи звукове и правилата за тяхното комбиниране в думи.

Фонологията е наука, изучаваща звуковата система на езика и правилата за комбиниране на звуковете в думи. В контекста на детското развитие, фонологията се отнася до способността на детето да разпознава, различава и произвежда звуковена родния си език. Тя е ключов елемент в овладяването на речта и езика и играе важна роля в подготовката за четене и писане.

Фрикативните съгласни са група звукове в речта, които се образуват чрез триене на въздушната струя през тесен проход в устната кухина. Тези звукове играят важна роля в развитието на говора при децата и включват звуковекато ф, в, с, з, ш, ж, х в българския език. Правилното им произнасяне е ключово за ясна и разбираема реч.

Хиперактивността е поведенческо състояние, характеризиращо се с прекомерно ниво на физическа активност, импулсивност и трудности с концентрацията. Тя често е симптом на Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). При децата, хиперактивността може да се прояви като постоянно движение, неспособност да се седи спокойно, прекомерно говорене и трудности при изпълнението на задачи, изискващи продължително внимание.

Хиперлексията е рядко срещано състояние, при което децата показват изключителни способности за четене от ранна възраст, често преди навършване на 5 години. Тези деца обикновено имат силен интерес към букви и цифри, но могат да изпитват трудности с разбирането на устната реч и социалното общуване.

Централните слухови нарушения (ЦСН) са състояния, при които мозъкът има трудности да обработва звуковата информация, въпреки че ушите функционират нормално. Това означава, че детето чува звукове, но има проблеми с разбирането, разпознаването или интерпретирането на това, което чува. ЦСН могат да повлияят значително на способността на детето да учи, общува и социализира.

Четивната компетентност е способността не само да се разчитат думи, но и да се разбира, интерпретира и използва прочетената информация ефективно. Тя включва умения за разбиране на текст, критично мислене и прилагане на прочетеното в различни ситуации. Четивната компетентност е ключова за академичния успех и цялостното развитие на детето.