Алалията е специфично езиково нарушение, което се среща все по-често с термини като “детска афазия”, “афазия на развитието”, “дисфазия на развитието”, "общо недоразвитие на речта", което се определя като липса или недоразвитие на езиково-речевата функция в резултат на забавено развитие в речевите зони на кората на главния мозък при запазен слух и първично съхранен интелект.
Най-често причините са в дородовия период или по време на раждане, забавеното развитие в мозъчните речеви центрове на Брока и Вернике поради интоксикация на плода, обменни нарушения, асфиксия по време на раждане и мозъчни травми, наследствени фактори, тежки инфекции в ранното детство и много други.
Различават се две форми на алалия - моторна и сензорна.
Моторна алалия
Детето разбира чуждата реч, изпълнява команди, инструкци, ориентира се, но не може да изрази с думи (няма вътрешна реч – езиков код) това, което иска или трябва да изговори. При моторната алалия са нарушени всички равнища на езика (фонетично, морфологично и т.н.), единствено запазена е семантиката , която е свързана с мисълта. Тук няма двигателно нарушение, а се касае за нарушено усвояване на експресивната реч. В основата на тази форма освен трудности при усвояване на равнищата на езика стои нарушението на т.нар. езиково кодиране.
Детето разбира чуждата реч, изпълнява команди, инструкци, ориентира се, но не може да изрази с думи (няма вътрешна реч – езиков код) това, което иска или трябва да изговори. При моторната алалия са нарушени всички равнища на езика (фонетично, морфологично и т.н.), единствено запазена е семантиката , която е свързана с мисълта. Тук няма двигателно нарушение, а се касае за нарушено усвояване на експресивната реч. В основата на тази форма освен трудности при усвояване на равнищата на езика стои нарушението на т.нар. езиково кодиране.
Сензорна алалия
Свързва се с нарушеното осмисляне на възприетата реч поради нарушените аналитико-синтетични функции на речеслуховите отдели на кората на главния мозък. Това затруднява изграждането на устойчиви връзки между “звуковия” образ на думата и представата за предмета, тъй като слуховата функция не е увредена, т.е. детето чува, но не разбира речта. Тук страдат акустико-гностичните процеси и не се формира фонематичен слух; нарушава се т.нар. езиково декодиране или разгадаване като смисъл и съдържание на казаното. При сензорната алалия освен чисто езиковите нарушения имаме и гнозисни (на възприятието) нарушения, свързани с неспособността точно да се възприемат и запомнят думите като комбинация от звукове и връзките им с точно определен обект.
Свързва се с нарушеното осмисляне на възприетата реч поради нарушените аналитико-синтетични функции на речеслуховите отдели на кората на главния мозък. Това затруднява изграждането на устойчиви връзки между “звуковия” образ на думата и представата за предмета, тъй като слуховата функция не е увредена, т.е. детето чува, но не разбира речта. Тук страдат акустико-гностичните процеси и не се формира фонематичен слух; нарушава се т.нар. езиково декодиране или разгадаване като смисъл и съдържание на казаното. При сензорната алалия освен чисто езиковите нарушения имаме и гнозисни (на възприятието) нарушения, свързани с неспособността точно да се възприемат и запомнят думите като комбинация от звукове и връзките им с точно определен обект.
За успешна корекционна работа е нужно комплексно въздействие, насочено към формиране на фонетико – фонематична, лексична, семантична и граматична страни на речта, а също и за активизиране и подобряване на психичните процеси.
Важно е да знаете
Полезна информация
Полезна информация
