Как да разпознаем артикулационните нарушения при децата?

В своята практика като логопед се срещам с притеснени родители, чиито деца имат затруднения с правилното произношение на определени звукове. Разбирам техните притеснения и желанието им да помогнат на децата си възможно най-рано. Затова реших да споделя подробна информация за това как можем да разпознаем артикулационните нарушения при децата.

Артикулационните нарушения представляват затруднения при физическото произвеждане на определени звукове в речта. За да разберем по-добре същността им, нека първо разгледаме как се развива детската реч в различните възрастови периоди.

В периода между 1 и 2 години децата обикновено произнасят правилно простите съгласни като "П", "Б", "М", "Т", "Д", "Н". Когато двегодишно дете казва "папа" вместо "татко", това е нормално за възрастта. Но ако същото произношение се запази и след 3-годишна възраст, може да говорим за артикулационно нарушение.

Между 2 и 3 години се появяват повече съгласни звукове. В тази възраст е нормално детето да казва "ябълка" като "ябъка" или "риба" като "либа". Постепенно се усвояват звуковете "Ф", "В", "Х" и започва работата върху по-сложните звукове.

След 3-годишна възраст децата започват да усвояват звуковете "С", "З", "Ц". На този етап могат да се появят т.нар. междузъбни замени - когато детето произнася тези звукове, поставяйки езика между зъбите. Например, казва "шупа" вместо "супа" или "желе" вместо "зеле".

Най-късно в речта се появяват звуковете "Ш", "Ж", "Ч", "Щ" и особено звукът "Р". Много родители се притесняват за липсващото "Р" при 4-годишните си деца. Важно е да знаем, че този звук може да се появи и по-късно, но ако до 5-годишна възраст все още липсва или се замества системно с "Л" или "Й" (например "лак" вместо "рак" или "йиба" вместо "риба"), е добре да се потърси консултация с логопед.

Артикулационните нарушения могат да се проявят по различни начини. Нека разгледаме основните типове с конкретни примери:

Пропускане на звукове: Детето изпуска определени звукове от думите. Например, казва "ока" вместо "кока" или "тол" вместо "стол". Това често се случва при по-дълги и сложни думи.

Замяна на звукове: При този тип нарушение детето систематично заменя един звук с друг. Например, всички думи със "С" произнася с "Т" - "тол" вместо "сол", "тняг" вместо "сняг". Или замества "К" с "Т" - "тотка" вместо "котка".

Изопачаване на звукове: Това е може би най-честият проблем при децата в предучилищна възраст. Звукът се произнася, но не с правилната артикулация. Класически пример е страничното произнасяне на съскавите звукове ("С", "З") или неправилната артикулация на "Р", когато се произнася в задната част на устната кухина.

Като логопед често наблюдавам и съпътстващи признаци, които могат да подскажат наличието на артикулационно нарушение:

Детето показва видимо физическо напрежение при опит да произнесе определени звукове - например, напряга врата си, присвива очи или прави гримаси.

Речта става по-неразбираема, когато детето е развълнувано или уморено. В спокойно състояние може да произнася някои звукове правилно, но при бързо темпо или емоционална възбуда произношението се влошава.

Забелязват се особености в положението на езика дори когато детето не говори - например, езикът често се показва между зъбите или е отпуснат.

Физическите особености също могат да бъдат причина за артикулационни нарушения. В практиката си съм срещала много случаи, при които скъсеното подезично връзче (наричано още "вързан език") води до затруднения в произношението. Други фактори могат да бъдат неправилната захапка, липсващи зъби или уголемени сливици.

За родителите е важно да знаят кога да потърсят помощ от логопед. Ето някои конкретни ситуации:

Ако след 4-годишна възраст детето все още не може да произнесе правилно повече от 2-3 звука. Например, изпуска "С" и "Ш", замества "Р" с "Л" и има междузъбен сигматизъм.

Когато речта на детето е трудно разбираема за хора извън семейството. Често родителите са свикнали с особеното произношение на детето си и го разбират, но други хора имат затруднения.

Ако детето започне да избягва определени думи или ситуации заради говорните си затруднения. Например, отказва да каже "риба", защото знае, че не може да произнесе правилно звука "Р".

В процеса на логопедична терапия използваме различни подходи, съобразени с възрастта на детето. При малките деца (3-4 години) работим чрез игрови методи - използваме картинки, играчки, приказки. Например, за усвояване на звука "С" играем на змийче ("С-с-с"), за звука "Ш" - на влакче ("Ш-ш-ш").

При по-големите деца (5-7 години) можем да включим и по-структурирани упражнения за езика и устните. Показваме правилното положение на артикулаторите пред огледало, използваме специални упражнения като "часовник" за езика, "конче" за звука "Ц", "мотор" за звука "Р".

Родителите могат да подпомогнат процеса на корекция чрез различни домашни дейности. Ето някои изпитани подходи:

Четене на римувани стихчета, които съдържат проблемния звук. Например, за звука "Р": "Рачо Ранчо рано стана, ряпа рохка разкопа".

Игри за развитие на артикулационния апарат - надуване на балончета, духане на пламъче, близане на близалка, правене на балончета с вода и сламка.

Упражнения за дишане - духане на пухчета от глухарче, издухване на топче от памук по масата, надуване на балони.

С правилен подход и редовна работа, повечето артикулационни нарушения могат да бъдат преодолени успешно. Важно е родителите да проявяват търпение и последователност, тъй като процесът на корекция изисква време. Като логопед винаги съветвам родителите да създават позитивна и подкрепяща среда, която да насърчава детето в неговите усилия да подобри речта си.

Професионалната намеса на логопед е изключително важна за правилната диагностика и терапия на артикулационните нарушения. Съвременните методи на работа, съчетани с активното участие на родителите, дават отлични резултати и помагат на децата да развият чиста и разбираема реч.