Фонологични и артикулационни нарушения: Каква е разликата?

Като логопед, често се сблъсквам с объркването на родителите относно разликата между фонологичните и артикулационните нарушения. Макар че двете състояния могат да изглеждат сходни на пръв поглед, те са доста различни както по своята същност, така и по начина на терапевтична работа.

Артикулационните нарушения са свързани с физическото произвеждане на звуковете. При тях детето има затруднения с правилното позициониране на езика, устните или челюстта, за да произведе конкретен звук. Например, детето може да не успява да повдигне върха на езика си към небцето за звука "Р" или да оформи правилно устните си за звука "В". Това е като да имаш всички ноти в главата си, но да не можеш физически да ги изсвириш на инструмента.

От друга страна, фонологичните нарушения са свързани със системата от правила, която използваме, за да организираме звуковете в речта. При тези нарушения детето може физически да произвежда звуковете правилно, но не разбира кога и как да ги използва в думите. То може да замества определени групи звукове с други или да пропуска звукове в определени позиции на думата. Например, може да казва "тапа" вместо "капа", като систематично заменя "К" със "Т" в началото на думите.

Работата на логопеда при артикулационните нарушения включва обучение на детето как физически да произвежда проблемните звукове. Използваме специални упражнения за езика, устните и челюстта, показваме правилното положение на артикулаторите и помагаме на детето да усети къде трябва да постави езика си за всеки звук.

При фонологичните нарушения подходът е различен. Тук логопедът работи върху осъзнаването на звуковата система на езика. Помагаме на детето да разбере разликите между звуковете, да ги разпознава в различни позиции в думата и да ги използва правилно в своята реч. Това е по-скоро работа върху разбирането и организацията на звуковете, отколкото върху физическото им произвеждане.

За родителите е важно да знаят, че правилното идентифициране на вида нарушение е от изключително значение за ефективността на терапията. Затова първата стъпка винаги е посещението при логопед за оценка. Специалистът ще направи подробно изследване, за да определи дали става въпрос за артикулационно или фонологично нарушение, или комбинация от двете.

Двата вида нарушения подлежат на корекция с подходяща логопедична терапия. Колкото по-рано се започне работата, толкова по-добри са резултатите. Редовните занимания с логопед, съчетани с упражнения у дома под родителски контрол, водят до значително подобрение в речта на детето.

В процеса на терапия родителите са безценни партньори на логопеда. Те могат да подпомогнат работата чрез ежедневно практикуване на научените техники, създаване на езиково богата среда и постоянно насърчаване на детето в неговите усилия да подобри речта си.