Всички статии

Полезна информация

Детските тантруми

Тантрумът е силен емоционален изблик, който може да включва плач, викове, тръшкане, ритане или хвърляне на предмети. Той е често срещан в ранното детство, когато желанието за самостоятелност расте по-бързо от уменията за самоконтрол и изразяване.

Тантрумът не е доказателство за „лошо възпитание“. Понякога детето тества граница, но по време на силния изблик обикновено има нужда първо от безопасност и успокояване, а не от дълго обяснение.

Какво може да го предизвика?

  • умора, глад или прекалено много стимули;
  • неочаквана промяна и труден преход между дейности;
  • разочарование, когато нещо не се получава или е забранено;
  • трудност детето да обясни какво иска или чувства;
  • нужда от повече самостоятелност, отколкото ситуацията позволява.

Комуникационното затруднение може да увеличи фрустрацията, но не е единствената възможна причина. Честите тантруми сами по себе си не доказват речево или езиково нарушение.

Как да реагираме по време на тантрум?

  1. Осигурете безопасност. Отдалечете опасни предмети и спрете удрянето, хапането или бягането към опасно място.
  2. Останете спокойни и говорете кратко. Малко думи и равен тон са по-полезни от спор или лекция.
  3. Назовете чувството, без да отменяте границата. Например: „Ядосан си, защото искаш играчката. Няма да я купим днес.“
  4. Изчакайте интензивността да намалее. Разговорът за случилото се е по-полезен след успокояването.

Как да намалим напрежението предварително?

Предвидимият режим, предупреждението преди смяна на дейността и две приемливи възможности за избор често улесняват ежедневието. След като детето е спокойно, говорете за чувствата, показвайте подходящи думи и жестове и упражнявайте как може да поиска помощ.

Не е необходимо родителят да предотврати всеки тантрум. По-важни са последователните граници, спокойното присъствие и възстановяването на връзката след трудния момент.

Кога е нужна консултация?

Потърсете педиатър или специалист по детско развитие, ако изблиците са много продължителни или чести, включват сериозно самонараняване или агресия, появяват се заедно със загуба на вече придобити умения или силно затрудняват семейния и социалния живот. При притеснение за разбирането или изразяването логопедичната оценка може да бъде част от по-широката преценка.

Прочетена: 2178 пъти