Психогенно заекване

В своята логопедична практика често срещам деца, при които заекването се появява неочаквано след стресово събитие - преместване в ново училище, раздяла на родителите, загуба на близък човек или друго емоционално сътресение. Характерното при психогенното заекване е, че то се различава от обичайните форми на заекване по своята проява и развитие.

При този вид заекване често наблюдаваме необичайни модели на говорна непплавност. Детето може да заеква на различни места в изречението, без да показва типичното за развитийното заекване натрупване на затруднения при определени звукове. Също така, симптомите могат да се променят значително в различните ситуации - от пълна плавност до силно изразено заекване.

Работата с психогенно заекване изисква специален подход, който съчетава логопедична терапия с психологическа подкрепа. Важно е първо да се създаде сигурна и спокойна среда, където детето да се чувства защитено и разбрано. Използваме техники за релаксация, дихателни упражнения и методи за справяне със стреса, адаптирани към възрастта на детето.

Родителите са изключително важна част от терапевтичния процес. Насърчавам ги да обръщат специално внимание на емоционалното състояние на детето, да създават възможности за спокойно споделяне и да избягват фокусирането върху говорните затруднения. Понякога малки промени в ежедневието, като установяване на по-спокоен дневен режим или повече време за игра и разговори, могат да донесат значително подобрение.

С правилен подход и търпение, прогнозата при психогенно заекване обикновено е добра. След като емоционалният товар намалее и детето получи необходимата подкрепа, често наблюдаваме постепенно подобрение в плавността на речта. Важно е да се работи едновременно върху емоционалната стабилност и говорните умения, тъй като те са тясно свързани при този вид заекване.