Заекване

 

Наблюдават се следните форми :

- Брадилалия - представлява патологично забавен темп на външната експресивна и импресивна страна на речта, четене и писане, който се среща като изолирано нарушение на речта  и често като симптом на други нервно-психични заболявания. Наблюдава се в някои форми на психично заболяване на ЦНС и следствие на травми. Много често тя е съчетана с брадикинезия, т.е. забавяне на всички движения, изразени в обща затвореност, вялост и слабост.

- Тахилалията представлява патологично ускорен темп на говорене, който се среща както в клиничната картина на някои заболявания, така и като самостоятелен речеви дефект. Наблюдава се нарушение в речевото дишане – то е накъсано, учестено, говори се на фаза дишане. Различават се няколко форми на тахилалия:

- чиста форма на тахилалия;

- функционална – протичаща с вторични отклонения на заекване;

- паралелна форма с дизартрични и дисритмични симптоми.

 

Диференцират се две разновидности на тахилалията – батаризъм и полтерн.

- Батаризъм (парафразия) – представлява неправилно формиране на фразата, като следствие на нарушеното речево внимание, гласови промени и бърз темп на говорене. Налице са следните симптоми: парафразия (нарушена регулираща функция на речевото внимание); дискоординация между темпа на мислене и говорене (недоизговаряне на думи); граматическо опростяване на фразата; нарушение на речевата прозодика (темп, ритъм, интонация).

 

- Полтерн (запъване или клътъринг) – представлява патологически ускорен темп на речта от неспазматичен тип с елементи на накъсан темп и необосновани паузи. Наблюдават се нарушения в общата речева моторика. Характерни тук са повърхностното по смисъл изказване, неясна по смисъл и артикулация фраза, неосъзнаване на собствените трудности като речеви дефект, както и подобряване на речта в непозната обстановка.

 - Невротично (психогенно) заекване се появява  след преживяна психотравма  на фона на добро общо и психомоторно развитие. Страхът от речта е един от често срещаните съпътстващи симптоми, а усилената фиксация върху дефекта е  типична за заекващия. Появява се обикновено  във възрастта  между  3-7 години.

 

- Неврозоподобно ( органично) заекване -  протича монотонно, еднообразно и не зависи от  ситуацията и речевото натоварване. Заекването се засилва след двигателна възбуда, физическа или психическа преумора. При фиксиране на вниманието върху речта си заекващият рязко подобрява темпа и плавността на говорене.